Lega Art Ltd.
Switch language
   

RSS Новини и новинарски емисии

Обратно в списъка с Новинарски емисии
Lex.bg - Последни новини
  • Георги Чолаков бе избран за председател на Върховния административен съд

    Въпреки множеството съмнения за процедурни нарушения, Висшият съдебен съвет (ВСС) избра окончателно с 20 гласа "за" и 4 "против" Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд (ВАС). Той получи убедителна подкрепа от съдебните кадровици, включително и от членове на оформящата се опозиция във ВСС.

    Съдия Георги Чолаков се представи добре по време на краткото си изслушване, продължило малко над час. Той обеща да ръководи върховния съд с подкрепата на редовите съдии, да развие съдийското самоуправление и критикува някои от практиките на досегашния шеф Георги Колев.

    С гласуването в четвъртък Чолаков се превърна в първия председател на върховен съд, чиято кандидатура е гласувана от два състава на ВСС. Предишният съвет го избра с 20 гласа "за" и 5 "против", но президентът Румен Радев отказа да подпише указ с аргумента, че Чолаков трябва да получи доверие от новия ВСС. Доверието беше получено отново с 20 гласа "за", въпреки всички критики към процедурите и имотните сделки на бъдещия шеф на ВАС.

    Изборът на председател на ВАС бе един от ключовите измерители за ЕК при оценката на напредъка на България в съдебната реформа. Другият измерител бе изборът на новия състав на ВСС.

    Съмненията

    Най-големите съмнения около избора бяха свързани с процедурата. Още преди официалното издигане на Чолаков медиите написаха, че той е най-вероятният избраник на сегашния шеф Георги Колев, който е близък до ГЕРБ. По предложение на ръководството Пленумът на ВАС взе решение кандидатурите на конкурентите за позицията Георги Чолаков и Соня Янкулова да бъдат гласувани явно и поименно от съдиите. Това доведе до съмнения, че ръководството може да опита да контролира вота във върховния съд. Доказателства за това не бяха дадени, защото никой от върховните съдии не проговори в тази посока.

    Очаквано пленумът на ВАС избра за свой фаворит Георги Чолаков с 48 гласа срещу 13 за Соня Янкулова. Впоследствие в протокола от гласуването бе записано, че Чолаков е подкрепен от 61 съдии. Нещо, което не е вярно и отречено от самия съдия Чолаков. Протоколът бе показан по време на изслушването във ВСС от бившия съдия във ВАС Атанаска Дишева.

    След това дойде разкритието за спорните имотни сделки на Георги Чолаков. През 2011 година той се е сдобил с цесии върху множество имоти около Балчик. Той е декларирал цесиите пред Сметната палата само през 2013 година, след като е встъпил като съдия във ВАС. Предходният ВСС не сметна за необходимо да провери случая. Новият ВСС гласува кандидатурата на Чолаков преди да е приключила проверката на съдебния инспекторат на имуществената декларация на съдията.

    Шефът на инспектората Теодора Точкова обяви, че се чака разкриването на банковата тайна върху сметките на съдията. Въпреки това кандидатурата бе гласувана и, ако има нещо нередно, то трябва да се реагира постфактум.

    След отказа на президента Румен Радев да подпише указа за съдия Чолаков след първия избор, новият ВСС реши да игнорира втория кандидат за шеф на ВАС Соня Янкулова. Така в четвъртък съветът изслуша само Георги Чолаков и бе блокирана възможността за сблъсък на идеи.

    Отговорите на Чолаков

    Членът на ВСС Атанаска Дишева зададе най-много въпроси по същество на Георги Чолаков за проблемите около неговата кандидатура и съмненията в процедурата. Съдия Чолаков обяви, че няма никакво отношение към правилата за гласуване на пленума на ВАС, които са довели до избора на неговата кандидатура.

    "Нямам участие в изготвяне на тези правила. Знам кой ги изготви и вие знаете. Но това не съм аз. Пленумът реши гласуването да бъде явно и поименно. Аз не съм държал на това. Пленумът имаше своите мотиви. Подкрепата беше 48 (гласа за мен, а не 61) срещу 13 съдии. В това съм категоричен. Не съм изготвял протокола", каза Чолаков.

    Попитан какво ще прави с множеството роднински назначения във ВАС, Георги Чолаков каза, че ще извърши атестации на всички служители, в които ще участват и редовите съдии.

    "Ако всички кажат, че един служител работи добре, няма да има причина да го освободя, пък бил той и роднинско назначение. Тези служители са на постоянни договори и за да се направи нещо, трябва да има основание. За тези проблеми колегите говорят само по коридорите, но никой официално не го е заявил досега", каза Чолаков.

    Бъдещият шеф на ВАС каза, че пленумът на съда ще решава за бъдещите заместник-председатели на съда, за новите шефове на отделения и за разпределението на работата по правна материя. Той обяви, че ще пракрати досегашната практика за фаворизиране при определяне на съдии за участие в семинари, работни групи, командировки и др.

    Георги Чолаков съобщи, че вече ползва имотите край Балчик и не вижда нищо незаконно в това. Той се позова на практиката на Върховния касационен съд по подобни случаи.

    "Не бягам от проверки. Аз не съм ги крил по никакъв начин. Тези имоти не подлежат на деклариране, но аз ги декларирах при встъпването си във ВАС през 2013 г. Те подлежаха на проверки повече от шест години", каза съдията.

    Въпросите на Атанаска Дишева и отговорите на Георги Чолаков предизвикаха реакцията на Георги Колев.

    "Възможно е аз да съм привърженик на един по-авторитарен стил на управление, а той (Чолаков) да се вслушва повече в мнението на колегите. Въпросите на колегата Дишева обаче не бяха за тук, защото бяха към мен. Надявам се колегата да реализира всички амбициозни цели, които си е поставил. Надявам се той да получи подкрепа от вас и ще я получава и занапред", каза Колев.

    Обещанията

    Извън това Георги Чолаков направи няколко силни заявки за големи промени в стила на управление на съда. Той обяви, че "безрезервно" ще се съобразява с позицията на редовите съдии по буквално всички въпроси, свързани с управлението на ВАС.

    "Аз съм привърженик изцяло на съдийското самоуправление и съм готов да съгласувам с пленума и отделенията на съда дори заповеди, които са изцяло в моите правомощия", каза Чолаков и обеща да защитава независимостта на всеки магистрат, без значение от кой съд е.

    "ВАС ще се превърне в открит, ясен съд, с ясни правила и отчетност за извършените от него действия", обяви той.

    Съдия Чолаков обеща да се допитва до редовите съдии дори за преместването и командироването на магистрати. Той похвали своя конкурент Соня Янкулова за нейните професионални качества и каза, че отношението към нея ще остане непроменено.

    За контактите си с медиите Чолаков обеща безусловна прозрачност в управлението си. "Медиите трябва да получават информация от първа ръка от съдиите защо едно дело е решено така", каза той.

    Единственият въпрос, останал без отговор, бе отправен от шефа на Върховния касационен съд Лозан Панов. Той попита Чолаков дали е запознат с решението на ВАС за отнемането на лиценза на КТБ, което се случи в нарушение на практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Георги Чолаков каза, че не е чел това решение.

    Дебат нямаше

    След задаването на всички въпроси членовете на ВСС на практика не проведоха дебат. Атанаска Дишева каза, че няма да подкрепи Чолаков, защото процедурата за избор е незаконна заради неучастието на Соня Янкулова. Атанаска Дишева каза, че Чолаков е бил част от стария управленски екип и тя няма как да го подкрепи.

    Лозан Панов допълни, че вече е гласувал за Соня Янкулова и не е получил основание да смени своята позиция. Цветинка Пашкунова каза, че няма да подкрепи Чолаков заради процедурата на ВСС, която не е допуснала до участие Соня Янкулова.

    За сметка на това Красимир Шекерджиев, който също е сред членовете на ВСС с принципна позиция, обяви, че ще подкрепи Чолаков, Той каза, че е бил удовлетворен от това, което е чул от съдията.

    "Аз бих подкрепил решението на общото събрание на всеки съд, а сега не виждам причина да не го направя. Силно се надявам те (съдиите) да са направили правилния избор и той (Чолаков) да изпълни обещанията си", каза Шекерджиев.

    Кой е Георги Чолаков

    Съдия Георги Чолаков е роден в Сливен. Завършва право в юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Започва работа в системата като съдия в районния съд в Котел, а през 1993 г. отива в Сливен, където става председател на районния съд. По онова време заместник му е Юлиана Колева, доскоро член на ВСС.

    През 1995 г. Чолаков напуска съдебната система и става адвокат, като такъв работи до 2007 г. Тогава се връща отново в съдебната система. След конкурс, на 1 март 2007 г. Чолаков започва работа като административен съдия в Сливен. През октомври същата година е командирован в Административен съд София-област. Две години по-късно отново напуска системата и започва работа като нотариус в Балчик.

    През 2012 г. се явява на външен конкурс и така отново се връща в съдебната система, но вече във Върховния административен съд. От 1 юли 2013 г. Георги Чолаков е назначен от Георги Колев за ръководител на Второ отделение на ВАС.



  • Апелативните съдии обсъждат скандала с председателя на съда

    Съдиите от Софийския апелативен съд (САС) провеждат от 14.30 часа в четвъртък Общо събрание, на което се очаква основна тема да бъде скандала около председателя на съда Даниела Дончева, която бе обвинена в действия със "силен корупционен мирис" от колегата ѝ Милен Василев.

    Събранието бе свикано с подписите на повече от 1/3 от магистратите в съда. Поводът бе закачено от Василев в съдийския коридор на САС негово заявление, в което посочваше, че Дончева неправомерно му е иззела висящите дела, премествайки го в друг състав и заемайки неговото място.

    Макар да уточняваше, че няма доказателства в тази посока, съдията заявяваше, че има подозрения, че рокадата е била провокирана от "нездрав интерес" на председателя на съда да поеме казус за над 102 млн. лв., свързан с фалита на КТБ.

    Дончева отхвърли съмненията на колегата си, отговаряйки, че той е бил преместен от 6-и в 11-и състав на Търговското отделение по утвърдена в САС практика. Причина за преместването му бе освобождаването на 11-и състав от Стефан Гроздев, който стана член на ВСС от парламентарната квота.

    Впоследствие председателят на САС сезира по случая главния прокурор Сотир Цацаров, Инспектората към ВСС и Съдийската колегия на съвета, настоявайки компетентните органи да я проверят за данни за корупция.

    Междувременно ръководителят на Върховния касационен съд Лозан Панов разпореди друга проверка по случая за това дали заповедта на Дончева за разместване на въпросните състави е в съответствие със Закона за съдебната власт.



  • Първите три дни болничен ще покриват само 50% от заплатата

    От началото на следващата година работодателите ще плащат само 50% от осигурителния доход през първите три дни на болничния, вместо сегашните 70%, предвижда проектобюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2018 година. След това – от четвъртия ден, както и сега, НОИ ще покрива 80% от осигурителния доход. По-голямата част от болничните листове обаче са именно за три дни, поради което работодателите от няколко години се оплакват, че поемат прекомерна тежест и настояват за облекчения, които сега получават.

    Правилото работодателите да поемат първите три дни от болничния беше въведено като антикризисна мярка през 2010 година, като статистиката сочи, че оттогава досега броят на болничните дни за сметка на работодателя се е увеличил със 120%. Същевременно нарастват и разходите на НОИ за обезщетения за болнични. Намаленото плащане през първите три дни, което се предлага с бюджета на НОИ за догодина, вероятно цели да намали броя на болничните листове, особено тези, за които се смята, че са издадени неправомерно.

    За първата половина на 2017 година за болнични са изплатени 1.3 млн. обезщетения на стойност 238 млн. лева за 8.5 млн. дни. Среднодневният размер на обезщетението е 27.90 лева, а средното обезщетение за един болничен е 180 лева.

    Друга важна промяна в бюджета на НОИ за догодина е предвиденото увеличение на размера на обезщетението през втората година от майчинството от сегашните 340 лева на 380 лева. Размерът на майчинството за първата година на детето ще продължи да зависи от дохода за 2 години назад.

    За 2018 година е предвидено и по-високо минимално обезщетение за безработица. То се повишава от 7.20 лева на ден на 9 лева, но се въвежда и таван от 74.29 лева дневно. Максималното дневно обезщетение е определено въз основа на максималния размер на месечния осигурителен доход и няма да ощети безработните у нас, но ще окаже влияние, върху обезщетенията на хората, работили в чужбина. Тяхното обезщетение у нас в момента не е ограничено и явно представлява все по-голям проблем за осигурителния институт, тъй като достига 1200 лева и го получават около 2000 души.

    Освен това се завишава и периодът, в който човек трябва да се е осигурявал, за да получава обезщетението за безработица. От догодина човек трябва да се е осигурявал поне 12 месеца през последната година и половина, а не както сега 9 месеца. Икономията, която се очаква от тази мярка, е в размер на 63 млн. лева. Освен това за получаването на максимално обезщетение човек трябва да има стаж над 15 години, а не над 12, както е сега.

    За догодина е предвидено само символично увеличение на минималната пенсия, която ще бъде индексирана със същия процент като останалите пенсии – 3.8% и ще стане 207.60 лева от 1 юли. През тази година минималната пенсия беше увеличена на две стъпки – от 1 юли тя стана 180 лева при 161.38 лева преди това, а от 1 октомври – 200 лева. Увеличението бе една от коалиционните договорки между ГЕРБ и Обединените патриоти, които искат минималната пенсия да достигне 300 лева. Тази политика на ударно нарастване на минималната пенсия обаче е остро критикувана от експерти, тъй като изкривява пенсионната система и толерира хора с по-малък стаж и осигурителен принос.

    През 2018 година се предлага значително увеличение на минималния осигурителен доход на земеделците - от 300 лв. на 480 лв., което вероятно ще срещне силен отпор от страна на ДПС в парламента, както се е случвало в предходни години.

    Бюджетът предвижда още вече обявения ръст на минималната работна заплата от 460 на 510 лева, както и на минималните осигурителни прагове за отделните професии с 3.9%, заради което национално представителните работодателски организации поискаха преди ден оставката на социалния министър Бисер Петков.

    Максималният осигурителен доход се запазва на 2600 лв., а с него и таванът на пенсиите - 910 лв.

    От 2018 година влиза в сила и втората стъпка от увеличението на пенсионната осигуровка с един процентен пункт и за работещите трета категория тя става 19.8%.

    Догодина бюджетът на НОИ ще надхвърли 11 млрд. лева, като близо 9.5 млрд. от него ще отидат за пенсии.



  • Няма да има 10-годишна абсолютна давност за дълговете

    Идеята в България да се въведе 10-годишна абсолютна давност за частните дългове на гражданите отпада на този етап.

    Депутатите в сряда окончателно отхвърлиха това предложение по време на второто четене на промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). След половингодишни усилия парламентът успя окончателно да приеме важни изменения в закона, които облекчават длъжниците, ограничават частните съдебни изпълнители и, според вносителите, подобряват изпълнителното производство.

    БСП: Това е от смислените неща, които направи този парламент

    Въпреки сложния ремонт на ключовия кодекс и сблъсъка на предложения, и управляващите, и опозицията останаха доволни от поправките и с рядко срещано за парламента джентълменство взаимно се поздравиха и си благодариха за свършената работа.

    Крум Зарков от БСП дори заяви, че "това е едно от смислените неща", които е направил този парламент. Според него свършеното показва, че може да се постигне добър резултат, въпреки че бяха внесени четири законопроекта от различни политически сили – БСП, ГЕРБ, "Обединени патриоти" и "Воля".

    Бившата депутатка от левицата и настоящ омбудсман Мая Манолова, която беше инициатор на част от промените, пък благодари на ГЕРБ и останалите партии в Народното събрание, като заяви, че от 5 години води тази битка, но "това е първият парламент, който се реши да ограничи правата на частните съдебни изпълнители". Манолова се ангажира в следващите шест месеца да следи "зорко" как се прилагат новоприетите текстове и дали дават ефект. Тя заяви и че ще продължи да работи за търсене на решение по това гражданите да могат да оспорват случаите, когато смятат, че кредит в банка не е предсрочно изискуем или че размерът на дълга не е правилно определен.

    Данаил Кирилов от ГЕРБ също благодари за свършената работа въпреки "силните противоречия" и "многото сблъсъци".

    Проблемът с "вечния длъжник" остава нерешен

    Първоначално председателят на правната комисия Данаил Кирилов предложи в България да се въведе абсолютна 10-годишна давност за всички дългове на гражданите, а не само за тези към бюджета, каквото е сегашното положение.

    Идеята беше с изтичането на 10-годишен давностен срок да се погасяват всички необезпечени вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването на давността. Целта на радикалната промяна бе да се премахне фигурата на "вечния длъжник".

    В момента в Закона за задълженията и договорите е въведена обща 5-годишна давност за всички вземания и 3-годишна - по отношение на заплати, обезщетения и др. Тази давност обаче може да се прекъсва с предявяване на иск или действия по принудително изпълнение от страна на кредитора.

    "От прекъсването на давността започва да тече нова давност и това може да продължи неограничен период от време и кредиторите безкрайно могат да преследват длъжниците – физически лица", бяха първоначалните мотиви на народните представители. Първоначално Кирилов твърдеше, че "10 години е един дълъг срок, в който кредиторите реално могат да съберат вземанията си".

    В сряда обаче депутатът обясни, че ГЕРБ няма да подкрепи предложението, защото то не е одобрено от проведената преди десетина дни научна конференция в парламента по повод 10-годишнината от новия ГПК. На конференцията станало ясно, че "10 години са кратък срок при настоящата скорост на правосъдието" и това би създало стимули за дълго укриване на длъжниците до изтичането на въпросния срок.

    Кирилов възрази и срещу другия вариант за решаване на проблема с вечните длъжници – въвеждане на законодателство за личния фалит, за което се обявиха от БСП.

    "С подобен закон ще се създаде робия в държавата. Не заблуждавайте избирателите си, че това е решението", заяви Кирилов.

    "Не лъжем хората. Не виждам в Германия да има робия, въпреки че приеха такъв закон. Идеята е при фалит на физическо лице срещу него да не могат да се реализират изпълнителни мерки и запори за 1-2 години, за да си върне кредитите", възрази Филип Попов от БСП.

    Крум Зарков допълни, че процедурата по несъстоятелност цели именно да подпомогне длъжника. "С отхвърлянето на 10-годишната абсолютна давност проблемът на хората, които са сринати от дългове, не се решава. Дебатът по темата си заслужава", каза той.

    В крайна сметка текстовете бяха отхвърлени, а от дебата стана ясно, че темата за личния фалит засега не стои на дневен ред.

    Несеквестируемите доходи ще са с по-силна защита

    В същото време депутатите одобриха куп промени, свързани със защитата на длъжниците в изпълнителното производство.

    Въвеждат се нови правила за несеквестируемите доходи, след като депутатите подкрепиха предложението на партия "Воля" за промени в чл. 446 от ГПК.

    Ако изпълнението е върху заплата, пенсия или друг доход от труд, то кредиторът ще може да си удържа само една четвърт от сумата при месечно възнаграждение до размера на минималната работна заплата (ако няма деца) или една пета (ако има деца).

    Ако длъжникът получава между една и две минимални заплати, ще му се удържа една трета част (ако е без деца) или една четвърт (ако е с деца, които издържа). Ако възнаграждението на длъжника е между две и четири работни заплати, ще му се взема една втора част или една трета част в зависимост от това дали има деца или не.

    При заплата над четирикратния размер на МРЗ кредиторът има право на горницата над двукратния размер на минималната заплата или над 2.5 пъти от размера на МРЗ, в зависимост от това дали длъжникът има деца или не.

    За да се реши проблемът с множеството жалби на граждани, че им се запорират банкови сметки с несеквестируеми доходи, в ГПК се въвежда изискване към банките да не изпълняват запора, ако "от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа". При пенсии до размера на минималната работна заплата, обезщетения и помощи, преведени по банкова сметка, пък запорното съобщение изобщо не бива да се изпълнява.

    Одобрено бе и въвеждането на електронни запори върху пари по банкова сметка.

    Оценката на имота преди продан ще може да се оспорва

    Друга част от приетите в сряда поправки в ГПК целят по-справедливо разпродаване на имуществото на длъжниците.

    Сега началната цена за публична продан на движим имот е 75% от определената му стойност. Занапред тя се вдига на 85%.

    Началната цена на недвижим имот, при която започва наддаването, пък ще бъде 80%.

    Важна новост е, че всяка от страните вече ще може да оспорва определената от вещото лице цена на имота, като поиска нова оценка с назначаване на ново вещо лице за своя сметка.

    Повторната продан ще започва при цена, която е 90% от началната цена по първата продан, а не 80%, както е сега.

    Увеличава се и сегашният едноседмичен срок, в който купувачът е длъжен да внесе предложената от него цена. Целта на мярката е да се стимулират покупките с банков кредит и да се увеличи броят на участващите в търговете лица, което ще вдигне и цените на имотите.

    Приети бяха и текстове за пресичане на практиката наддавачи в търговете да подават по няколко предложения, едно от които е с много висока цена, от което впоследствие се отказват. Предложения с цена, което е с повече от 30% над началната, ще се смятат за невалидни. Премахва се и възможността за подаване на множество наддавателни предложения.

    До година и половина ще има електронни търгове

    Промените предвиждат и въвеждането на електронни публични търгове с цел да се предотвратят възможностите за злоупотреби.

    При електронните търгове участниците няма да знаят колко лица се явяват в състезанието за покупката на имота. Дава се възможност на самите длъжници да поискат електронен търг още преди съдебната фаза и изпълнителното производство по събиране на задължението им. Целта е те да постигнат възможно най-висока цена за своите имоти.

    Онлайн платформата на Министерството на правосъдието, чрез която ще се правят електронните търгове, трябва да е готова до година и половина.

    За да се насърчат длъжниците доброволно да уредят плащането, първата доброволна вноска се намалява от 30% на 20% от задължението.

    С промените се въвежда принудително изпълнение върху марка, патент, промишлен дизайн и други обекти на индустриална собственост, а също и върху обособена част от предприятие.

    Прави се опит и да се разрешат проблемите около подсъдността на изпълнителното производство, за да не се концентрират делата само в един район.

    Въвежда се съразмерност при принудителното изпълнение

    Парламентът прие да има съразмерност между принудителното изпълнение към длъжник и размера на задължението.

    В кодекса беше записано, че наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.

    Занапред частните съдебни изпълнители ще отговарят за вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение и когато са наложили обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело.

    Беше приет и текст, според който запор на банкова сметка на длъжник се налага до размера на дълга по изпълнителното дело.



  • Дипломите за висше образование от САЩ и Канада ще се признават без заверка

    За признаване в България на дипломите за висше образование от САЩ и Канада вече няма да е нужно те да са легализирани и заверени с апостил, съобщиха от правителствената пресслужба. Изискването отпада и за завършилите в легитимни висши училища в редица други държави като Израел, Австралия, Нова Зеландия, които са подписали т. нар. Лисабонска конвенция.

    Към момента легализация и заверка с апостил не се изисква за дипломите от държавите от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство.

    Облекчението за дипломите от други държави се въвежда с промяна в Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища. Целта е да се намали административната тежест за гражданите и да се улесни образователната и трудова мобилност.

    Изискването за легализация или полагане на апостил върху документите, издадени от образователни институции в страни членки на ЕС и ЕИП, беше премахнато през 2016 г. Сега режимът се прилага и за държавите от Лисабонската конвенция, а мотивът е, че те поддържат регистри, в които автентичността на документите лесно може да се провери.

    Заверката с апостил по принцип се прави в държавата, в която е издадена дипломата.



Обратно в списъка с Новинарски емисии

Заглавие



От 2020 г. еврофондовете ще идват с прокуратура
Вероятно една от най-мъчителните дейности в йерархията на европейските чиновници е разследващ Българ ...


Повече...



Две жалби отново блокират изграждането тол системата
Две от шестте фирми, участници в тръжната процедура за избор на изпълнител на тол системата, са под ...


Повече...





Повече...



Георги Чолаков бе избран за председател на Върховния административен съд
Въпреки множеството съмнения за процедурни нарушения, Висшият съдебен съвет (ВСС) избра окончателно ...
Апелативните съдии обсъждат скандала с председателя на съда
Съдиите от Софийския апелативен съд (САС) провеждат от 14.30 часа в четвъртък Общо събрание, на коет ...
Първите три дни болничен ще покриват само 50% от заплатата
От началото на следващата година работодателите ще плащат само 50% от осигурителния доход през първи ...


Повече...